Бели мел. Историята на едно китно селце.

Празник на водата в с.Бели мел

2011-08-05T05:35:00.000-07:00

На 01.08.2011 г./в деня на християнския празник „Св.Макавей”/, по инициатива на населението от Сухиндолската махала и с подкрепата на кметството, ежегодният „Празник на водата”, който се провежда на някоя от многобройните чешми в селото, се състоя на чешма „Сухин дол”. Тя е построена преди 80 години – през 1931 г. от тогавашното Врачанско окръжно водно бюро. Майстор на чешмата е Марко Минкин /Чешмеджията/ от с.Бели мел, построил още 3 чешми/две в с.Митровци и една в с.Равна/. Домакините от махалата богато нагостиха всички, а веселбата продължи до вечерта.

Чудо по Великден в Бели мел.

2011-04-25T05:53:00.000-07:00

Пролет в Бели мел

2011-04-10T12:15:00.000-07:00

Вазовското ехо в Бели мел. Покана

2010-10-28T02:08:00.000-07:00

източник на снимката тук

П О К А Н А

Уважаеми граждани и гости на Бели мел,

По повод Деня на будителите

и 160 години от рождението на патриарха

на българската литература Иван Вазов,

клуб „Родолюбие”, НЧ „П.К.Яворов” и кметство Бели мел

О Р Г А Н И З И Р А Т

на 30.10.2010 г./събота/ от 10.30 ч. в библиотеката

тържество под надслов:

„Вазовското ехо в Бели мел”

Станете част от празника !

Иван Вазов и село Бели Мел

2010-07-08T03:20:00.000-07:00

ИВАН ВАЗОВ И СЕЛО БЕЛИ МЕЛ

/МАЛКО ИЗВЕСТНИ ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА/

По повод 160 години от рождението на Иван Вазов – 09 юли 1850 г.

„Селото Бели мел стои на една гола рътлина, един час нещо на север от Чипоровци, в бившето Берковско окръжие.Южната му част се просича от реката Огоста, която извира недалеко из хълбоците на Братков връх. Както казахме, рътлината на която стои Бели мел е гола; голи са и всичките пространства, които отиват от нея на север; по е хубав изгледът към юг. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища или балталъци, както ги още наричат в Берковско; зелени долинки, прохладни усои, шумести гори, весели рекички и поточета оживяват в този планински край, богат с вина, малини и мрамор….Няма нищо по-приятно за туриста, за поета, за любителя на природата, особено на българската природа, отколкото да пътува на кон из чудните самотии на тоя лабиринт от хубости и благодат божия! Ту се намериш в някоя глуха гора, която ти оставя едвам един разкрач широка пътека и в която живеят хайдушки предания – защото тия диви краища са се славили със своите хайдуци в турско време…..

…..Разумява се, подобни разходки и посещения на тия диви кътове на планините в Западна България туристът би могъл да направи само подир Освобождението; защото преди тоя срок тия местности представляваха сериозна опасност за един слободен пътувач, който се отклонява от общите пътища, з ада дири в уединение свежата поезия на неопитомената природа. Хайдушки дружини кръстосваха постоянно тия предели …..Може да се каже, че тоя кът на България е бил най-последното убежище на тия горски пилета.

…Но да се повърнем в Бели мел.

На 1862 г., в август, падна в ръцете на турските заптиета едно подобно горско пиле, един разбойник от четата на Минчо войвода – Славчо белимелецът или както просто го викаха „белимелецът”.Както го показва и името, той беше от Бели мел…. „

Извадки от разказа „Белимелецът

Като председател на Берковския окръжен съд Иван Вазов е идвал в Бели мел. Преданието гласи, че писателят съдия не веднъж е спирал на селския мегдан, връзвал е коня си за халката на дирека, носещ навеса на белимелското ханче /Мицовската кръчма/, добродушно се усмихвал, гледайки на фронтона двата лъва, стенописани през предната 1878 година, разговарял е с белимелци. Записвал е техните предания и разкази на очевидци, съвременници или участници в събитията, свързани с борбата против турското робство. Така за създаването на литературния образ на Славчо белимелеца Вазов е използвал преданията за Върбан Пенов – предводител на голямо въстание от 1837 година, Колчо Андреев, Рангел Комитата, Манчо войвода и други.

Разказът „Белимелецът” е написан през 1890 година, десетилетие след като Вазов е напуснал Берковица.

Първото самостоятелно издание на разказа през 1926 г. Съхранява се в библиотеката на НЧ „П.К.Яворов -1926” с.Бели мел.

Разказът е преиздаден в самостоятелно издание през 2006 г. от читалището по повод 80 години от основаването му. Изданието е изчерпано и предстои ново отпечатване по повод 160 - годишнината от рождението на Иван Вазов и честването й в Бели мел.

Днес Върбан Пенов, считан за основен прототип на Славчо Белимелеца е обезсмъртен в паметник, издигнат в центъра на с.Бели мел, който е дело на скулптура Димитър Ганчев, роден в селото.

Село Бели мел. Историята на едно китно селце. II част.

2010-02-19T05:50:00.000-08:00

Друга местна забележителност е черквата “Света Троица”, която се намира на около 300 м. северно от центъра на селото.

Най-вероятно е построена в периода 11-13-ти век, върху останки от римски градеж, разрушена при погрома на Чипровското въстание през 1688 г., а по-късно възстановявана и достроявана. Днес църквата е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод и двускатен покрив с каменни плочи. Наосът и абсидата са строени през 17-ти век, притворът през 18-ти, а откритата нартика е от още по-късен период. Иконостасът е изработен от неизвестен майстор. Той е таблен с частична резбена украса и позлата по кръста, рапидите и венчилката, по лозницата, царските двери и венчилките над царската и дяконските двери. Подиконните пана са изписани със сцените от “шестоднева”. Резбата се състои главно от растителни мотиви, подредени в симетрични композиции – шестлистни цветчета, палмети, гроздове. Лозницата е с ажурна резба изработена от цяла дъска. Царските икони са с дарителски надписи от 1863 г. Владишкият трон и един от проскинитариите са с резбовани дарителски надписи от 1907 г., в горната си част с щампована декорация по страниците. Има два каменни свещника от 1851 г. Антиминиса от олтарния престол е от 1874 г.

Според специалисти, занимавали се с църковната архитектура и живопис в Северозападна България, в основната си част иконостасът на белимелската църква е изписан от пътуващия зограф – майстор Данаил от Щип, който е работил в този край през втората половина на 60-те години на 19-ти век. Смята се, че само иконите от царския ред са рисувани от художника, който е изографисал параклиса на Чипровския манастир. Тези икони (датирани от 1883 г.) са подарени от местните жители Никола Андреев, Пено Попов, свещеник Димитрий, Иван Мицов и други. В църквата “Св. Троица” са запазени и други ценни икони, сред които могат да се посочат икона на Исус Христос, рисувана от тревненския зограф Цаню Захариев през 1824 г. и икона на св. Димитър, изографисана от поп Ганчо през 1816 г. Две икони – на Света богородица с младенеца и Св.Георги на кон се намират в Историческия музей гр.Чипровци.

Интерес представлява и лапидариумът от надгробни кръстове с различна форма и украса, датиращи от периода 1800 – 1894 година. Сред този своеобразен каменен регистър на починалите белимелци през 19-ти век, се намира и паметник с форма на кръст, от чийто надпис се разбира, че там е погребан руският офицер Михаил Иванович, загинал по време на разузнавателна акция в Освободителната война от 1877-1878 г. В градинката пред кметството, през 1968 г. е издигнат паметник на руския войн, представляващ релефно изображение на конник, също дело на скулптура Д.Ганчев.

Църквата “Св. Троица” е обявена за паметник на културата с местно значение с П. № 2585/05.07.1979 – НИПК.

Сред десетките старопечатни книги, запазени в храма през 1996 г., е открит екземпляр от първото издание на “Неделника” на Софроний Врачански от 1806 г. Находката е уникална, тъй като първото издание на “Неделника” е отпечатано в 1000 екземпляра в румънския град Римник. Върху територията на цялата област Монтана досега е открито само още едно издание на тази Софрониева творба, но това е вече второ издание от средата на 19-и век. Екземплярът от “Неделника”, открит в белимелската черква, е най-добре запазеният от трите известни досега творби от това първо издание. По страниците му личат следи от свещи, което от своя страна е знак с не по-малка положителна стойност, тъй като показва значимия интерес, който са проявявали местните жители към посоченото издание. Върху последните му страници са оставени и няколко приписки, съобщаващи за различни събития от живота на селището.В една от тях се съобщава, че през “лето 1853-то” е открито килийно училище, което свидетелства за будния дух на населението на Бели мел по това време.

Откраднатата преди години храмова икона на "Света Троица" за, която населението събра средства, е поставена за събора на селото на " Свети Дух". Иконата е направена от Веска Николова.
Кръста и рипидите над олтара в църквата е изработен отново, по копие на старият. Майстор на кръста е Монислав Желязков, а изографисването е дело на Теодора Тимова.

Хората от Бели мел продължават да правят дарения за своята църква и през 2009 година възстановят и повредената икона на "Св.Архангел Михаил" от олтара. Иконата е сложена на празника Цветница . Изработена е от Теодора Тимова.

Жителите се сплотяват около църквата и няма човек, който дали с доброволен труд или с дарение да не се е включил за да бъде църквата възстановена.

В църквата има постоянна изложба от предмети открити при нейното реставриране.

Сред дарителите са:

Пламка Макевеева и Иван Стоянов Петров, Симеон Пешов-президент на "Главболгарстрой", дядо Генадий - игумена на троянския манастир, Александра Костова, Пенка Йорданова Младенова, Емил Франков, Поля Станчева, Мирослав Денков Тодоров, Камен Христов, Димитър Ванюшев, Николай /Колинс/, Цветелина и Манол Петкови и много други...

Изготвил: Р. Димитрова – кмет на с. Бели мел от 2003 до 2011 година
Край на втора част.

Село Бели мел. Историята на едно китно селце. I част.

2010-01-07T05:23:00.000-08:00

Село Бели мел се намира на 23 км. западно от град Монтана, по течението на река Огоста.

На левия речен бряг, по скалистия сипей, от двете страни на пътя се е проточило селото. Кръстовището, на което е разположено ( от Монтана пътят се разклонява за Чипровци и Белоградчик) го определя като средищно място. Не случайно е било център на селищният регион до 1972 г.

Някои изследователи смятат, че селището е възникнало през 9-11 век. Съществуват и две различни становища за произхода не името Бели мел - според едното то означава "бял сипей" (нартошена скала) или от "мел" (креда), "бял тебешир". В османските регистри селото фигурира като Белмен, Белмел.

Според запазено предание, преди повече от 300 години, село Бели мел е било разположено на другия бряг на реката, в равнинна местност, която и до днес хората наричат Селището. Само че реката придошла и заляла къщите, а хората се преселили на високия бряг. Възможно е тази история да е действителна, но първото изчезване на селото съвпада по време с избухването на Чипровското въстание през 1688 г. Това съвпадение води до формирането на още една хипотеза – селото било опожарено при потушаването на въстанието, а по-късно възникнало на днешното място. В подкрепа на гореизложеното се сочи и фактът, че новите заселници открили в гората полуразрушена днешната църква на селото, която по-късно възстановили.

Реставрираната черква "Света Троица" с. Бели мел

В околностите на Бели мел са открити антична керамика и мраморна статуя, както и погребения от античен некропол. На север от днешното село, на връх Белимелско градище са се запазили останки от крепост, която е контролирала долината на река Огоста и входа на Чипровската клисура. Крепостното съоръжение е с формата на елипса – дължина 87 м. и ширина – 52 м., опасващата стена е изградена от ломен камък, а някои от участъците са без хоросанова спойка. Тези факти водят до изграждането на хипотезата, че крепостта е изградена от местните тракийки племена, а през късноантичния период е използвана и от римляните. Сред случайните археологически находки са фрагменти от керамика, отнасяна към късната желязна епоха, каменни чукове, върхове на стрели и тракийски и римски монети.

В южното подножие на местността Градище и връх Гламата е разположена седловина, наречена Фунията, където личат гробове, оформени с големи каменни плочи. На нито едно място в околностите на селището не са правени археологически разкопки, макар че запазените културни пластове биха могли да се превърнат в привлекателна научна и туристическа атракция.

Не по-малка атракция от античните градежи е прекрасната природа в околностите на Бели мел - гъсти дъбови гори, вековни дървета, редки растителни и животински видове, пещери и многобройни карстови извори.

Една от многото пещери в с. Бели мел

Изготвил: Р. Димитрова – кмет на с. Бели мел-два мандата от 2003 до 2011 година.
Край на първа част.

Последни есенни снимки на цветя.

2010-01-06T05:51:00.001-08:00

Топла е тази есен и навън все още има красиво цъфнали цветя.
Не се стърпях и отново хвана фотоапарата да снимам.

Насладете се последните топли есенни дни с красотата на природата.

Есенно настроение в мои снимки.

2010-01-06T04:53:00.001-08:00

Колекция от снимки , които аз съм правила .... Имат лека обработка във Photoshop.

Петрохан ...... Стара планина.

Есенни цветя:

Малко гъби Сърнели от гората.

А тези май са отровни.

И есен в дома.

Интересни уроци за Photoshop тук.

Снимки от Априлци

2010-01-06T04:49:00.000-08:00

Празниците отминаха, но пък наближават Йорданов и Иванов ден.
Така или иначе почивката свърши, но снимките оставят хубав спомен.
Рано сутринта успях да щракна няколко кадъра с изгрева в Апрлци.

Не станаха с добро качество, но съм решила да си взема вече нов фотоапарат.

Много слънце и красиви облаци в Априлци. Приятен спомен от празнцитие там.